26.03.2013 г., 22:32

* * *

360 0 0

Не прави нови грешки, сърце!

Скрити рани недей да отваря!

С кое право натъжаваш пак моето сърце

като се опитваш отново обич да раздаваш.

 

Обичта като птица отлита далече

и зад себе си оставя болка безнадеждна.

Стига! Аз не ù се доверявам вече

щом след нея тъгата е неизбежна.

 

Разбери, сърце, обичта ни вреди!

И се забива в теб като стрела отровна.

Тя не е трайна и след време спира да гори.

Знай, че истинската обич си остава невъзможна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Палломапалом Палома Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...