Mar 26, 2013, 10:32 PM

* * *

  Poetry
363 0 0

Не прави нови грешки, сърце!

Скрити рани недей да отваря!

С кое право натъжаваш пак моето сърце

като се опитваш отново обич да раздаваш.

 

Обичта като птица отлита далече

и зад себе си оставя болка безнадеждна.

Стига! Аз не ù се доверявам вече

щом след нея тъгата е неизбежна.

 

Разбери, сърце, обичта ни вреди!

И се забива в теб като стрела отровна.

Тя не е трайна и след време спира да гори.

Знай, че истинската обич си остава невъзможна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Палломапалом Палома All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...