* * *
Ти каза, че държиш да ме познаваш,
да знаеш моите болки и мечти.
Не вярвам, че особено помагаш,
но ти все пак с упорство продължи.
Продължи да искаш да ме имаш
и даже май обидно прекали.
Като от кладенец от мен ли ще си взимаш,
дори да знаеш, че и капката боли.
А замисли ли се, че като ме свършиш,
като нямам от душевните запаси,
като няма вече в мен какво да търсиш,
ще си отидеш с думите"сама си".
(Знам, че обичаш своето амплоа
на велико и блажено чувство,
но при мен не си желана затова,
върви при друг с това прехвалено изкуство)
И даже без да ми благодариш,
ще се насочиш пак към нов обект
на твоите палитрови лъжи,
а той предполагаемо, без капка интелект
ще си помисли, че е интересен,
че е щастлив, щом ти си го избрала...
и тъй... той ще ти се стори лесен,
ще го свършиш - пак се ненаяла.
Така мога да разказвам, не е трудно
едно и също с всеки нов,
но ще е скучно, тъжно, мудно,
ако те дефинираме така, любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Полина димова Todos los derechos reservados
