25 jul 2010, 21:59

* * *

776 0 0

Една старица ми прошепна:

"Върви напред, това не е мъгла!".

Не ù повярвах и останах, погълнат в празна самота.

Помислих си, че всичко зная,

но лъгах се, лъжа се и сега.

Опитах се аз бъдещето да погледна,

да видя там себе си, а не това,

в което душата си превърнах -

роб на мисъл зла.

Мъгла не беше... беше празнота.

С цвят, невиждан нивга досега.

Но аз реших, че черното обичам,

реших да го забуля в мъгла.

Сега самотен съм, макар сред хора,

макар сред приятели добри.

Но зная аз, че сложих края

на старите и весели мечти.

 

Това е истина, навярно много я познават.

Много могат да паднат в пропастта.

Но нека те добре да знаят, че бъдещето се гради отсега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Космически автор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....