Една старица ми прошепна:
"Върви напред, това не е мъгла!".
Не ù повярвах и останах, погълнат в празна самота.
Помислих си, че всичко зная,
но лъгах се, лъжа се и сега.
Опитах се аз бъдещето да погледна,
да видя там себе си, а не това,
в което душата си превърнах -
роб на мисъл зла.
Мъгла не беше... беше празнота.
С цвят, невиждан нивга досега.
Но аз реших, че черното обичам, ...