20 mar 2014, 21:28

* * *

900 0 0

Нощта в ъгъла се свряла,
тиха, кротка и спокойна,
в гърдите ми е замълчала
изпепеляващата буря
и само пепел от вулканичен взрив
остана ми в главата, и светулки
от мъждукащата нощна лампа.

Спокойствие или застинал миг?
Затишието след пожар?
На страха вледеняващият лик...

Страх ме е и затова мълча.
Затишие обзело е душата,
а тя сама илюзиите разрушава.
Дали страхът погреба лудостта ми?
Не зная, но кой ли го е грижа:
Накъде ще тръгна пак, 
откъде ще се върна?

Разпадам се в собственото 
мое тяло. След бурята
угаснали са всички сетива –
за този свят не съм родена! 

Жар-птица от летене уморена,
от горене в ледни небосклони,
където и нощта не се стопява.

И сега, във този късен час, аз тлея глухо,
в тъмнината вече съм пепел спотаена.
Защото кой ли го е грижа:
Накъде ще тръгна пак,
откъде ще се върна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Нецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...