Mar 20, 2014, 9:28 PM

* * *

896 0 0

Нощта в ъгъла се свряла,
тиха, кротка и спокойна,
в гърдите ми е замълчала
изпепеляващата буря
и само пепел от вулканичен взрив
остана ми в главата, и светулки
от мъждукащата нощна лампа.

Спокойствие или застинал миг?
Затишието след пожар?
На страха вледеняващият лик...

Страх ме е и затова мълча.
Затишие обзело е душата,
а тя сама илюзиите разрушава.
Дали страхът погреба лудостта ми?
Не зная, но кой ли го е грижа:
Накъде ще тръгна пак, 
откъде ще се върна?

Разпадам се в собственото 
мое тяло. След бурята
угаснали са всички сетива –
за този свят не съм родена! 

Жар-птица от летене уморена,
от горене в ледни небосклони,
където и нощта не се стопява.

И сега, във този късен час, аз тлея глухо,
в тъмнината вече съм пепел спотаена.
Защото кой ли го е грижа:
Накъде ще тръгна пак,
откъде ще се върна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...