9 sept 2012, 12:52

5,30 a.m. 

  Poesía
1301 1 16

Връщам се отгоре. Търся хора.

Много дълго бях при птиците.

Много се мълчах. И не говорех.

Малко полетях и бях кокиче,

облаче, събрало чужди болки,

шепа, във която бавно никне

щастие, тъга и неуморност;

сутрешно кафе и трънче ничие.

Малко полетях. Познах небето.

Синьо си събрах. Да се изплаквам.

Магарешки бодил ли е сърцето

 щом боде отляво и не чака

малко да отмине, да се слея

някъде в тълпа от непознати.

Аз съм само сън. Сълза. Не Нея,

краят на едно голямо чакане.

Падам. Приземявам се на части.

Колко ли човечност е останала?

Колкото приятели изпращах,

толкова товар събрах във дланите.

 

Толкова тежа, че не излитам.

Истини събирам към безкрая.

Падането често е политане.

Само че наопаки от рая.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • облаче, събрало чужди болки,
    шепа, във която бавно никне
    щастие, тъга и неуморност;
    сутрешно кафе и трънче ничие.
  • "Малко полетях..."

    Искам и аз!
    .
  • Ехааааа!
  • !!!
  • от първата до последната думичка си ти,и е хубаво,хубаво
  • Като полет, за който не трябват очи, стига само да усетиш порива... на думите ти. Страхотна си.
  • Много хубаво стихотворение!
  • Хубаво е...

    "... сутрешно кафе и трънче ничие."
  • Нагаждането ми е непозната материя.
    Обичам магарешки бодили. И кокичета. Намирам се и в двете понякога.
    Благодаря, че прочетохте = )
  • Хубаво е!
  • Благодаря, че прочетохте! = )
  • Красива е поезията ти...
    Много Образна
  • мен ме обърна наопаки...
  • Невероятно!
  • Трудно се коментира подобна поезия, но още по-трудно ми е да подмина.

    Мнооого си голяма, Емче!
    "Пред нас е вечността, за да си спомняме.
    И още толкова, за да забравим."
  • Ех, Ем...
    "Колко ли човечност е останала?"-
    Толкова, колкото да не изчезне тази в твоето сърце Надеждата остава в това, че не само едно приземяване имаме, наопаки- от рая!
    Много хубав стих!
Propuestas
: ??:??