6 ene 2012, 10:19

5 години

  Poesía » Otra
854 0 0

Пет години по случай това...
Пет години по случай смъртта.
Пет години без твоята добрина.
Пет години, осъдени на вина.

Преди пет години заедно всички бяхме.
Заедно празнувахме и се смяхме.
Сега гледаме към небето и чакаме знак...
знак, които да ни покаже, че си с нас.

Но и виното не е толкова горчиво,
за да заличи онези сълзи, когато разбрахме...
Нито денят е толкова мрачен,
колкото сърцата ни,
когато за последен път болен те видяхме.

Сега не плача...
Сега не се смея...
Просто пия от чаша, пълна с горчивина.
И за пръв път от пет години
разбрах, че няма да те видя повече никога.
Боли и горчи, но продължавам да преглъщам...

Аз няма да запомня този ден
като деня, в който отбелязваме
пет години от смъртта...
А като деня, в който разбрах,
че завинаги те няма,
и сега сама трябва да продължа да се боря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...