Пет години по случай това...
Пет години по случай смъртта.
Пет години без твоята добрина.
Пет години, осъдени на вина.

Преди пет години заедно всички бяхме.
Заедно празнувахме и се смяхме.
Сега гледаме към небето и чакаме знак...
знак, които да ни покаже, че си с нас.

Но и виното не е толкова горчиво,
за да заличи онези сълзи, когато разбрахме...
Нито денят е толкова мрачен,
колкото сърцата ни,
когато за последен път болен те видяхме.

Сега не плача...
Сега не се смея...
Просто пия от чаша, пълна с горчивина.
И за пръв път от пет години
разбрах, че няма да те видя повече никога.
Боли и горчи, но продължавам да преглъщам...

Аз няма да запомня този ден
като деня, в който отбелязваме
пет години от смъртта...
А като деня, в който разбрах,
че завинаги те няма,
и сега сама трябва да продължа да се боря!