Jan 6, 2012, 10:19 AM

5 години

  Poetry » Other
862 0 0

Пет години по случай това...
Пет години по случай смъртта.
Пет години без твоята добрина.
Пет години, осъдени на вина.

Преди пет години заедно всички бяхме.
Заедно празнувахме и се смяхме.
Сега гледаме към небето и чакаме знак...
знак, които да ни покаже, че си с нас.

Но и виното не е толкова горчиво,
за да заличи онези сълзи, когато разбрахме...
Нито денят е толкова мрачен,
колкото сърцата ни,
когато за последен път болен те видяхме.

Сега не плача...
Сега не се смея...
Просто пия от чаша, пълна с горчивина.
И за пръв път от пет години
разбрах, че няма да те видя повече никога.
Боли и горчи, но продължавам да преглъщам...

Аз няма да запомня този ден
като деня, в който отбелязваме
пет години от смъртта...
А като деня, в който разбрах,
че завинаги те няма,
и сега сама трябва да продължа да се боря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...