17 mar 2015, 20:11

50 нюанса жълто

  Poesía » Civil
1.8K 0 12

Бих искал да ви тегля по една,

издатели, дошли от друго време,

в което да осмиваш любовта

героят маловажен прави ценен.

 Какво е нужно, само малко кич,

една хлапачка носеща червило и влюбен мъж, в ръката носещ бич, облечен в петдесет нюанса сиво. Това, ли е модерната жена?! Две хубави очи и празен поглед, щастлива, че я бие от душа поредният за лудницата болен. Къде отиде нежният романс? Писмата, без които не заспиваш, защото чувствата ти са във тях и само там не могат да умират. Уви, това е вече само сън, цветята само повод за шамари, след киното, където някой пън замисля нов реалити сценарий!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....