10 jun 2019, 22:03

*****() $&

  Poesía
500 1 0

кажи ми нещо, не мълчи

виждаш как потъвам

от плитчините ме измъкни

без теб не мога да плувам

 

очите още пълни са с вода

бурята в сърцето е огромна

завихря цялата доброта

страстта също е бездомна

 

докосни ме, нека огънят се разгори

да политнем във висините

настрой ме, нотички по мен свири

нека въздухът пращи между искрите

 

ще ти прошепна крещейки аз тогаз

не се страхувам от промяна

ще плувам с теб до сетния си час

звездите ще облизват усмивката засмяна 

 

ще се гмурнем в най - дълбокия живот

щастие и радост ще се реят сред мечтите

празнотата ще е като изгубилия се кивот

обичам те, симфония от върхове със сняг покрити

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...