Jun 10, 2019, 10:03 PM

*****() $&

  Poetry
498 1 0

кажи ми нещо, не мълчи

виждаш как потъвам

от плитчините ме измъкни

без теб не мога да плувам

 

очите още пълни са с вода

бурята в сърцето е огромна

завихря цялата доброта

страстта също е бездомна

 

докосни ме, нека огънят се разгори

да политнем във висините

настрой ме, нотички по мен свири

нека въздухът пращи между искрите

 

ще ти прошепна крещейки аз тогаз

не се страхувам от промяна

ще плувам с теб до сетния си час

звездите ще облизват усмивката засмяна 

 

ще се гмурнем в най - дълбокия живот

щастие и радост ще се реят сред мечтите

празнотата ще е като изгубилия се кивот

обичам те, симфония от върхове със сняг покрити

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...