15 ago 2007, 12:05

* * *

  Poesía
593 0 3
Лицето ти на лунна светлина
изглежда, сякаш цялото вълшебство
на света магьосник сложил е на твойта длан
и пръснал го е във очите ти.

Косите ти, от вятър разпиляни,
не може никой да сбере във шепи.
Като буйни водопади, плиснали надолу -
копринено вълшебни и неусмирими.

Очите ти - като бездънни езера,
слънчевата светлина обичащи
и палави като сърна,
неустоими, тръпнещи, обичащи.

Душата ти, изпълнена със свян,
като дете пред прелестна витрина,
желаеща не плюшена играчка,
а шепа обич, за да се спаси
от страшния кошмар на самотата.

Това си ти! Обичам те такава -
тръпнеща, обичаща...
Неуловима... Ала ще те уловя
с веригите, невидими, на вятъра
и с лъчите, въжени, на слънцето...

Ще се оглеждам в твоите очи!
Ще се къпя в твоите коси!
И ще целувам само твоите устни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...