***
***
Изсъхна люлякът на двора,
гнездото на комина опустя,
но пътната врата не се отваря,
напразно чакаш да се върне тя.
Отиде си. Забрави твоя поглед.
При теб остави само празнота.
Отиде си. Не каза даже "сбогом".
Отиде си, със вечерта.
И няма да се върне, да те моли.
Любов на колене не ще изпроси тя.
Днес скъса страшните окови,
с които ти я прикова.
Самотата тежи в нощта,
самотата убива.
Тя е спътник на много жени.
Сега и ти си сам, и страдаш.
Боли. Нали боли, когато някой тебе нарани?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Звезделина Василева Todos los derechos reservados
поздрав!