5 may 2009, 12:33

*** 

  Poesía » De amor
680 0 5

                                                 ***

     Изсъхна люлякът на двора,

     гнездото на комина опустя,

     но пътната врата не се отваря,

     напразно чакаш да се върне тя.

                                                                                                                                            

     Отиде си. Забрави твоя поглед.

     При теб остави само празнота.

     Отиде си. Не каза даже "сбогом".

     Отиде си, със вечерта.

 

     И няма да се върне, да те моли.

     Любов на колене не ще изпроси тя.

     Днес скъса страшните окови,

     с които ти я прикова.

 

     Самотата тежи в нощта,

     самотата убива.

     Тя е спътник на много жени.

     Сега и ти си сам, и страдаш.

     Боли. Нали боли, когато някой тебе нарани?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                        

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??