***
***
Изсъхна люлякът на двора,
гнездото на комина опустя,
но пътната врата не се отваря,
напразно чакаш да се върне тя.
Отиде си. Забрави твоя поглед.
При теб остави само празнота.
Отиде си. Не каза даже "сбогом".
Отиде си, със вечерта.
И няма да се върне, да те моли.
Любов на колене не ще изпроси тя.
Днес скъса страшните окови,
с които ти я прикова.
Самотата тежи в нощта,
самотата убива.
Тя е спътник на много жени.
Сега и ти си сам, и страдаш.
Боли. Нали боли, когато някой тебе нарани?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Звезделина Василева Всички права запазени
поздрав!