***
***
Изсъхна люлякът на двора,
гнездото на комина опустя,
но пътната врата не се отваря,
напразно чакаш да се върне тя.
Отиде си. Забрави твоя поглед.
При теб остави само празнота.
Отиде си. Не каза даже "сбогом".
Отиде си, със вечерта.
И няма да се върне, да те моли.
Любов на колене не ще изпроси тя.
Днес скъса страшните окови,
с които ти я прикова.
Самотата тежи в нощта,
самотата убива.
Тя е спътник на много жени.
Сега и ти си сам, и страдаш.
Боли. Нали боли, когато някой тебе нарани?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Звезделина Василева Все права защищены
поздрав!