5 мая 2009 г., 12:33

***

861 0 5

                                                 ***

     Изсъхна люлякът на двора,

     гнездото на комина опустя,

     но пътната врата не се отваря,

     напразно чакаш да се върне тя.

                                                                                                                                            

     Отиде си. Забрави твоя поглед.

     При теб остави само празнота.

     Отиде си. Не каза даже "сбогом".

     Отиде си, със вечерта.

 

     И няма да се върне, да те моли.

     Любов на колене не ще изпроси тя.

     Днес скъса страшните окови,

     с които ти я прикова.

 

     Самотата тежи в нощта,

     самотата убива.

     Тя е спътник на много жени.

     Сега и ти си сам, и страдаш.

     Боли. Нали боли, когато някой тебе нарани?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...