3 ago 2007, 14:33

*****

  Poesía
973 0 9


                                                 *****

                                     Изгубих съня си да те търся.
                                     Крещят в мене всички сетива,
                                     тресе се цялата ми стая -
                                     сама не мога да заспя.

                                    Сърцето скъсах на парчета.
                                    Едното вятърът го взе,
                                    да те намери при вълните -
                                    сърце в сърце да събере. 

                                    Ръцете в гребла превърнах.
                                    Загребват от самотната ми плът,
                                    със водораслите флиртуват,
                                    да им открият равен път.

                                    Очите си издигнах до луната.
                                    Да светнат още две звезди,
                                    да блесне лунната пътека,
                                    в морето да се срещнеме сами.

                                    Някой, някъде сега заспива... 
                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Олга Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...