3 ago 2007, 14:33

*****

  Poesía
977 0 9


                                                 *****

                                     Изгубих съня си да те търся.
                                     Крещят в мене всички сетива,
                                     тресе се цялата ми стая -
                                     сама не мога да заспя.

                                    Сърцето скъсах на парчета.
                                    Едното вятърът го взе,
                                    да те намери при вълните -
                                    сърце в сърце да събере. 

                                    Ръцете в гребла превърнах.
                                    Загребват от самотната ми плът,
                                    със водораслите флиртуват,
                                    да им открият равен път.

                                    Очите си издигнах до луната.
                                    Да светнат още две звезди,
                                    да блесне лунната пътека,
                                    в морето да се срещнеме сами.

                                    Някой, някъде сега заспива... 
                                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Олга Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...