3.08.2007 г., 14:33

*****

971 0 9


                                                 *****

                                     Изгубих съня си да те търся.
                                     Крещят в мене всички сетива,
                                     тресе се цялата ми стая -
                                     сама не мога да заспя.

                                    Сърцето скъсах на парчета.
                                    Едното вятърът го взе,
                                    да те намери при вълните -
                                    сърце в сърце да събере. 

                                    Ръцете в гребла превърнах.
                                    Загребват от самотната ми плът,
                                    със водораслите флиртуват,
                                    да им открият равен път.

                                    Очите си издигнах до луната.
                                    Да светнат още две звезди,
                                    да блесне лунната пътека,
                                    в морето да се срещнеме сами.

                                    Някой, някъде сега заспива... 
                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...