3.08.2007 г., 14:33

*****

972 0 9


                                                 *****

                                     Изгубих съня си да те търся.
                                     Крещят в мене всички сетива,
                                     тресе се цялата ми стая -
                                     сама не мога да заспя.

                                    Сърцето скъсах на парчета.
                                    Едното вятърът го взе,
                                    да те намери при вълните -
                                    сърце в сърце да събере. 

                                    Ръцете в гребла превърнах.
                                    Загребват от самотната ми плът,
                                    със водораслите флиртуват,
                                    да им открият равен път.

                                    Очите си издигнах до луната.
                                    Да светнат още две звезди,
                                    да блесне лунната пътека,
                                    в морето да се срещнеме сами.

                                    Някой, някъде сега заспива... 
                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олга Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...