3 авг. 2007 г., 14:33

*****

978 0 9


                                                 *****

                                     Изгубих съня си да те търся.
                                     Крещят в мене всички сетива,
                                     тресе се цялата ми стая -
                                     сама не мога да заспя.

                                    Сърцето скъсах на парчета.
                                    Едното вятърът го взе,
                                    да те намери при вълните -
                                    сърце в сърце да събере. 

                                    Ръцете в гребла превърнах.
                                    Загребват от самотната ми плът,
                                    със водораслите флиртуват,
                                    да им открият равен път.

                                    Очите си издигнах до луната.
                                    Да светнат още две звезди,
                                    да блесне лунната пътека,
                                    в морето да се срещнеме сами.

                                    Някой, някъде сега заспива... 
                                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Олга Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....