9 jul 2007, 21:04

* * * 

  Poesía
873 0 3
Как бързо времето минава.
Забързани по своя път вървим.
И никой, никой не признава.
И всички все мълчим.
Колко празни са на хората сърцата.
Пълни са с омраза топлите очи.
Безчувствена е веч душата.
Болката прикриваме с лъжи.
Във миг светът се преобърна.
Преследва ни огромното мълчание.
Животът ни в гонитба се превърна.
Защо е нужно толкова страдание?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??