11 abr 2007, 21:59

* * * 

  Poesía
673 0 2

Бях добра, покорна, скромна

бях щастлива до сега!

Бях красива и доволна,

ала днес не е така!


Днес съм просто бледа сянка

на предишното ми "Аз",

уж се смея и говоря,

но не чувам своя глас.


Виждаш ли какво направи,

ограби моята душа,

от предишните пожари

остави само пепелта.


Опитвам се отново да се смея,

да живея както досега,

опитвам, но не мога!


Само спомени красиви

и усмивки през сълзи

в моя ден остави ти!

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много си малка, а стихотворението ти е много тъжно. Миличка, подбирай си приятелите. Един приятел подкрепя в труден момент. Ще обикнеш отново. Не се вричай в любов на човек, който е ограбил душата ти. Трябва бързо да пораснеш и да преодолееш кризата.
  • Много добре казано и отнасящо се до по-голямата част от човечеството. И все ще се появява някой, който да подпалва огнищата, а след това да остава само прах и пепел след себе си, а ти продължавай да пишеш все така
Propuestas
: ??:??