11 abr 2007, 21:59

* * *

  Poesía
878 0 2

Бях добра, покорна, скромна

бях щастлива до сега!

Бях красива и доволна,

ала днес не е така!


Днес съм просто бледа сянка

на предишното ми "Аз",

уж се смея и говоря,

но не чувам своя глас.


Виждаш ли какво направи,

ограби моята душа,

от предишните пожари

остави само пепелта.


Опитвам се отново да се смея,

да живея както досега,

опитвам, но не мога!


Само спомени красиви

и усмивки през сълзи

в моя ден остави ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много си малка, а стихотворението ти е много тъжно. Миличка, подбирай си приятелите. Един приятел подкрепя в труден момент. Ще обикнеш отново. Не се вричай в любов на човек, който е ограбил душата ти. Трябва бързо да пораснеш и да преодолееш кризата.
  • Много добре казано и отнасящо се до по-голямата част от човечеството. И все ще се появява някой, който да подпалва огнищата, а след това да остава само прах и пепел след себе си, а ти продължавай да пишеш все така

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...