11 апр. 2007 г., 21:59

* * *

875 0 2

Бях добра, покорна, скромна

бях щастлива до сега!

Бях красива и доволна,

ала днес не е така!


Днес съм просто бледа сянка

на предишното ми "Аз",

уж се смея и говоря,

но не чувам своя глас.


Виждаш ли какво направи,

ограби моята душа,

от предишните пожари

остави само пепелта.


Опитвам се отново да се смея,

да живея както досега,

опитвам, но не мога!


Само спомени красиви

и усмивки през сълзи

в моя ден остави ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много си малка, а стихотворението ти е много тъжно. Миличка, подбирай си приятелите. Един приятел подкрепя в труден момент. Ще обикнеш отново. Не се вричай в любов на човек, който е ограбил душата ти. Трябва бързо да пораснеш и да преодолееш кризата.
  • Много добре казано и отнасящо се до по-голямата част от човечеството. И все ще се появява някой, който да подпалва огнищата, а след това да остава само прах и пепел след себе си, а ти продължавай да пишеш все така

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...