aHrEJLkA (Елица) aHrEJLkA (Елица)
25
Apr 11, 2007, 9:59 PM

* * *

  Poetry
877 0 2

Бях добра, покорна, скромна

бях щастлива до сега!

Бях красива и доволна,

ала днес не е така!


Днес съм просто бледа сянка

на предишното ми "Аз",

уж се смея и говоря,

но не чувам своя глас.


Виждаш ли какво направи,

ограби моята душа,

от предишните пожари

остави само пепелта.


Опитвам се отново да се смея,

да живея както досега,

опитвам, но не мога!


Само спомени красиви

и усмивки през сълзи

в моя ден остави ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • SARNE42 (Елена Димова)
    SARNE42 (Елена Димова)
    Много си малка, а стихотворението ти е много тъжно. Миличка, подбирай си приятелите. Един приятел подкрепя в труден момент. Ще обикнеш отново. Не се вричай в любов на човек, който е ограбил душата ти. Трябва бързо да пораснеш и да преодолееш кризата.
  • Rayne (Нели)
    Rayne (Нели)
    Много добре казано и отнасящо се до по-голямата част от човечеството. И все ще се появява някой, който да подпалва огнищата, а след това да остава само прах и пепел след себе си, а ти продължавай да пишеш все така

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0