23 ene 2014, 19:50

* * *

  Poesía
693 0 1

Във "Фейса" той е мой приятел виртуален,                                                                                 но във живота е мъжът реален,                                                                                                     макар че тагва се със статус "необвързан",
с мен този абонат е свързан.                                                                                                
И дебне кой приятел съм добавила,    
разпитва кой е и какво съм правила.                                
Контролира ме, следи ме всъщност,

а той самият не разкрива свойта същност.

При него принципът важи изобщо,

че мойто си е мое, а чуждото е общо.

Която въдицата клъвне да е ясно:

Оплита се във мрежите му тясно.

Така че, мили дами, забравете

и мойто "мило" на мира оставете!

Не гъделичкайте мъжкото му его,

че той е мой и аз съм с него!

Илюзии не си правете, драги, за момчето,

дори звездите да ви сваля от небето,

защото той прекрачва прага в мойта къща,

де факто вечер само мен прегръща.

Не вярвайте на туй, що на стената поства,

че може много нерви да ви коства!

Стилът му винаги е "как си, цветенце прекрасно"...

 Това четете ли, значи е опасно.

От тука извода сами си направете!

Дали пък трябва да се вярва на мъжете?!...      

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...