24 ago 2007, 14:04

***

  Poesía
908 0 1
                       

  Стоя на брега на морето,
  взираща се в това, което
  докосва в нас - сърцето.
  В безкрайната му шир,
  в тайнствения му мир.
  Стоя, а пред мен - синя тишина...
  И пак този рай води до теб...
  Не искам, а спомена ме изгаря.
  Обещах си, мили, че не ще страдам за тебе веч,
  а тази красота кара да страда моята душа.
  Но кого залъгвам? Нали именно тук
  за първи път каза: "Обичам те".
  Не искам, а пак сълзите сливат се с вълните.
  Кажи с какво сгреших, че тръгна си от мен.
  Ще дойде ли мига, да се завърнеш в моя ден?
  Искам пак да чувам твоя смях,
  искам твоя дъх да чувствам нощем,
  да стопиш леда в моето сърце.
  Да върнеш смеха на твоето дете.
  Да върнем мига на нашето море - Любовта.
  Да стоплиш моята замръзнала душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...