24 авг. 2007 г., 14:04

***

907 0 1
                       

  Стоя на брега на морето,
  взираща се в това, което
  докосва в нас - сърцето.
  В безкрайната му шир,
  в тайнствения му мир.
  Стоя, а пред мен - синя тишина...
  И пак този рай води до теб...
  Не искам, а спомена ме изгаря.
  Обещах си, мили, че не ще страдам за тебе веч,
  а тази красота кара да страда моята душа.
  Но кого залъгвам? Нали именно тук
  за първи път каза: "Обичам те".
  Не искам, а пак сълзите сливат се с вълните.
  Кажи с какво сгреших, че тръгна си от мен.
  Ще дойде ли мига, да се завърнеш в моя ден?
  Искам пак да чувам твоя смях,
  искам твоя дъх да чувствам нощем,
  да стопиш леда в моето сърце.
  Да върнеш смеха на твоето дете.
  Да върнем мига на нашето море - Любовта.
  Да стоплиш моята замръзнала душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...