24 авг. 2007 г., 14:04

***

909 0 1
                       

  Стоя на брега на морето,
  взираща се в това, което
  докосва в нас - сърцето.
  В безкрайната му шир,
  в тайнствения му мир.
  Стоя, а пред мен - синя тишина...
  И пак този рай води до теб...
  Не искам, а спомена ме изгаря.
  Обещах си, мили, че не ще страдам за тебе веч,
  а тази красота кара да страда моята душа.
  Но кого залъгвам? Нали именно тук
  за първи път каза: "Обичам те".
  Не искам, а пак сълзите сливат се с вълните.
  Кажи с какво сгреших, че тръгна си от мен.
  Ще дойде ли мига, да се завърнеш в моя ден?
  Искам пак да чувам твоя смях,
  искам твоя дъх да чувствам нощем,
  да стопиш леда в моето сърце.
  Да върнеш смеха на твоето дете.
  Да върнем мига на нашето море - Любовта.
  Да стоплиш моята замръзнала душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...