10 nov 2009, 20:05

* * *

  Poesía » Otra
625 0 3

 

 

 

 

                                                                  

                                                                   

                                                                    

                                                                   

                                                                     

                                                                    Дъждът няма край.

                                                                    Безброй звезди.

                                                                    Едно небе.

                                                                    На слънцето лъчите

                                                                    нямат чет.

                                                                    Дъгата няма седем цвята.

                                                                    "... невидими са на

                                                                    айсберга седминките..."

                                                                    Опитах.

                                                                    Сгуших се в незримата

                                                                    безкрайност.

                                                                    Усмихвам се.

                                                                    Неизброима жал.

                                                                    Сърце, звезди, небе,

                                                                    лъчи.

                                                                    Вали, няма край.

                                                                   

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...