Разкъсана, разбита на парченца
по вятъра пилея се сега.
Намират ме различни непознати,
събират ме, но само за нощта.
И после ме оставят да се рея
умираща, отново без душа.
А болката убива всяко чувство -
във мен е само пустота.
Не се завръщам, нямам "вкъщи" ,
остана спомен "за дома".
Бездомна, скитам се в пустиня,
докрая, знам, ще е така.