18.11.2011 г., 6:09 ч.

* * * 

  Поезия
5.0 / 2
956 0 4

Разкъсана, разбита на парченца
по вятъра пилея се сега.
Намират ме различни непознати,
събират ме, но само за нощта.

И после ме оставят да се рея
умираща, отново без душа.
А болката убива всяко чувство -
във мен е само пустота.

Не се завръщам, нямам "вкъщи" ,
остана спомен "за дома".
Бездомна, скитам се в пустиня,
докрая, знам, ще е така.

© Неличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Под валяка на мислите оставаш - по-плосък от премазаната птица. Кост в гърлото неспирно те задавя и ...
  • Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...
  • Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...

Още произведения »