Разкъсана, разбита на парченца
по вятъра пилея се сега.
Намират ме различни непознати,
събират ме, но само за нощта.
И после ме оставят да се рея
умираща, отново без душа.
А болката убива всяко чувство -
във мен е само пустота.
Не се завръщам, нямам "вкъщи" ,
остана спомен "за дома".
Бездомна, скитам се в пустиня,
докрая, знам, ще е така.
© Неличка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
