Помниш ли онези дни,
когато земята беше млада?
Ако си спомняш, разкажи -
ще те изслушам с наслада.
Помниш ли дните омайни?
Ах, за мен те бяха дар!
Но изминаха се години безкрайни
и сега съм толкова, толкова стар.
Помниш ли отминалите времена
и онези далечни простори?...
... Внезапно чух твоите слова -
най-накрая ти ми отговори:
"Не се опитвай дори
да поглеждаш някога назад!
И за старост ти не говори -
все пак си още толкоз млад!"
© Светльо Todos los derechos reservados