18 ago 2009, 1:22

* * *

  Poesía
1.2K 0 3

Помниш ли онези дни,
когато земята беше млада?

Ако си спомняш, разкажи -
ще те изслушам с наслада.

Помниш ли дните омайни?
Ах, за мен те бяха дар!

Но изминаха се години безкрайни
и сега съм толкова, толкова стар.

Помниш ли отминалите времена
и онези далечни простори?...

... Внезапно чух твоите слова -
най-накрая ти ми отговори:

"Не се опитвай дори
да поглеждаш някога назад!

И за старост ти не говори -
все пак си още толкоз млад!"



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...