18.08.2009 г., 1:22

* * *

1.2K 0 3

Помниш ли онези дни,
когато земята беше млада?

Ако си спомняш, разкажи -
ще те изслушам с наслада.

Помниш ли дните омайни?
Ах, за мен те бяха дар!

Но изминаха се години безкрайни
и сега съм толкова, толкова стар.

Помниш ли отминалите времена
и онези далечни простори?...

... Внезапно чух твоите слова -
най-накрая ти ми отговори:

"Не се опитвай дори
да поглеждаш някога назад!

И за старост ти не говори -
все пак си още толкоз млад!"



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....