Помниш ли онези дни,
когато земята беше млада?
Ако си спомняш, разкажи -
ще те изслушам с наслада.
Помниш ли дните омайни?
Ах, за мен те бяха дар!
Но изминаха се години безкрайни
и сега съм толкова, толкова стар.
Помниш ли отминалите времена
и онези далечни простори?...
... Внезапно чух твоите слова -
най-накрая ти ми отговори:
"Не се опитвай дори
да поглеждаш някога назад!
И за старост ти не говори -
все пак си още толкоз млад!"
© Светльо All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
