13 jun 2017, 15:10

* * * 

  Poesía
774 9 17

Препусна този топъл ден -
изпуснах поводите му в безкрая...
Дали ще има друг - дори студен,
случайно мога само да узная...

И теб случайно мога само да те задържа -
сълза от ъгълчето на окото...
Посича те страхотна тъмнина,
обезглавила собствената си жестокост...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравям те!
  • Толкова хубаво!
  • Аплодирам!
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Благодаря ви, че прочетохте, каментирахте, оценихте и поставихте в Любими, този скромен стих, приятели на словото! Трогнат съм и ви желая нови творчески успехи!
  • Харесах и го слагам в любими
  • Много интересно и както винаги - различно!
  • Младене, отново успя да ме пренесеш в твоя безкрай...
    А тази сълза ''от ъгълчето на окото...", колко много въздейства и колко много означава! Благодаря ти!!!
  • !!!
  • Хубав стих, Младене! Аплодисменти!
  • Тук трябва да се рови между пластовете, за да се стигне до тайнствения образ на посечената от жестока тъмнина...
    Предпочитам светлите ти стихове, Мисана!
  • Много силен стих, а финалът е жесток! Много, много ми хареса! Поздрави!
  • Харесах! Поздрави!
  • Жестока тъмнина-палач на дните светли...И ням стон,без плач живеят без предели.Браво,Мисана! Отново изпаднах във вдъхновение!🏆
  • Силен финал на една "случайна" зависимост. Звездна вечер.
  • Замислих се, Младен! Казваш"случайно" и в двата стиха... Аз пък си мисля, че нищо случайно няма. Просто човешкият ум не винаги схваща причинно-следствената връзка... Поздравления за тези стихове, стимулиращи мисълта и въображението.!.. .
  • Много ми хареса, само думичката "страхотна " ми се стори не достатъчно въздействаща, но това си е мое мнение. Поздрав!
Propuestas
: ??:??