vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
7 jul 2020, 20:57

* * * 

  Poesía
1008 18 9

Не се опомних в тъмното пространство.
От себе си избягах надалече.
Самотен спомен люшкан от пиянство
на палубата на една безкрайна вечер...  

И приземих се тихо във тревите
затулили последната ми памет.
Очите ми сред тях все още мигат
преди на най-неведомото да пристанат.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приземяването винаги е благотворно, дори и да не ни харесва в даден момент. Поздравявам те, Младене!
  • Пред такова признание може само да се замълчи.
  • Винаги е хубаво да се приземиш в тревите... Отново си закодирал дълбоки прозрения, Младене! Чета те с удоволствие!
  • Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш...
  • Прекрасен стих Младене!
    Спомените са човешката паяжина или още проекцията на извървяното, на случилото се, на съдбоновните пътища и точно тези нишки се оплитат и проектират спомени!
    В различен аспект и нюанс, защото спомените са разноцветни-те са като една пълна кошница с различни цветове, багри и структури!
    Спомените са като една врата,чрез която човек се връща към миналото и търси отговори, търси нещото, което го е разчуствало, защото емоционалната нотка е винаги ралева!
    Спомените са и ключ към бъдещето, връщайки се назад, ние осъзнаваме перспективата на бъдещето!
    Спомените са един албум на паметта, който от време на време прелистваме!🚪🚪🚪
  • Спомените са врата към един по-добър и смислен свят! Прекрасен стих!
  • Където има очи и безкрай, там има и живот, и дори наситеното мрачно няма силата да го отнеме! Красива поезия, Младене! Поздравявам те от душа!
  • Най-сигурно скривалище е споменът.
    Частиците му пазят най-доброто
    от времето, местата и от хората,
    с които сме си взели сетно сбогом...
  • Понякога трагичното послание на живота е осъзнаване на неговата неизбежност...
Propuestas
: ??:??