7 jul 2020, 20:57

* * *

Poesía

1.2K 18 9

Не се опомних в тъмното пространство.
От себе си избягах надалече.
Самотен спомен люшкан от пиянство
на палубата на една безкрайна вечер...

И приземих се тихо във тревите
затулили последната ми памет.
Очите ми сред тях все още мигат
преди на най-неведомото да пристанат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rumbic (Руми)

Приземяването винаги е благотворно, дори и да не ни харесва в даден момент. Поздравявам те, Младене!

2020-07-17T14:13:13+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Пред такова признание може само да се замълчи.

2020-07-09T19:57:20+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Винаги е хубаво да се приземиш в тревите... Отново си закодирал дълбоки прозрения, Младене! Чета те с удоволствие!

2020-07-09T13:52:10+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш...

2020-07-08T23:38:47+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Прекрасен стих Младене!
Спомените са човешката паяжина или още проекцията на извървяното, на случилото се, на съдбоновните пътища и точно тези нишки се оплитат и проектират спомени!
В различен аспект и нюанс, защото спомените са разноцветни-те са като една пълна кошница с различни цветове, багри и структури!
Спомените са като една врата,чрез която човек се връща към миналото и търси отговори, търси нещото, което го е разчуствало, защото емоционалната нотка е винаги ралева!
Спомените са и ключ към бъдещето, връщайки се назад, ние осъзнаваме перспективата на бъдещето!
Спомените са един албум на паметта, който от време на време прелистваме!🚪🚪🚪

2020-07-08T18:38:55+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0