* * *

7.07.2020 г., 20:57 ч.

Поезия

1075 18 9

Не се опомних в тъмното пространство.
От себе си избягах надалече.
Самотен спомен люшкан от пиянство
на палубата на една безкрайна вечер...
И приземих се тихо във тревите
затулили последната ми памет.
Очите ми сред тях все още мигат
преди на най-неведомото да пристанат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения