* * *

Comments

• 

  rumbic (Руми)

  Приземяването винаги е благотворно, дори и да не ни харесва в даден момент. Поздравявам те, Младене!

  2020-07-17T14:13:13+03:00
• 

  Lilia_Anna (Boyana)

  Пред такова признание може само да се замълчи.

  2020-07-09T19:57:20+03:00
• 

  anabel7 (Албена Димитрова)

  Винаги е хубаво да се приземиш в тревите... Отново си закодирал дълбоки прозрения, Младене! Чета те с удоволствие!

  2020-07-09T13:52:10+03:00
• 

  Izumrudkata (Катя)

  Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш...

  2020-07-08T23:38:47+03:00
• 

  Niki_art (Николай Василев)

  Прекрасен стих Младене!
  Спомените са човешката паяжина или още проекцията на извървяното, на случилото се, на съдбоновните пътища и точно тези нишки се оплитат и проектират спомени!
  В различен аспект и нюанс, защото спомените са разноцветни-те са като една пълна кошница с различни цветове, багри и структури!
  Спомените са като една врата,чрез която човек се връща към миналото и търси отговори, търси нещото, което го е разчуствало, защото емоционалната нотка е винаги ралева!
  Спомените са и ключ към бъдещето, връщайки се назад, ние осъзнаваме перспективата на бъдещето!
  Спомените са един албум на паметта, който от време на време прелистваме!🚪🚪🚪

  2020-07-08T18:38:55+03:00