18 feb 2009, 19:53

* * *

  Poesía
1.1K 0 1
Погледът ми е бездънен,
отнесен и празен.
Смазана от липсата ти,
от думи неизречени,
от реалността,
от факта, че нищо не искаш.

Дълбоко в сърцето ми
всяко чувство свързано с теб
е болезнено.

Чувствам, че всеки ден
се отдалечавам
и отдалечавам
все повече и повече от теб.
Липсата ти ме прави уязвима.

Всеки път, когато отворя очи,
ти идваш отново,
отново отиваш си
и от моите мечти,
и от моето сърце.

Чак сега разбрах
колко страшно е
да съм желана, но Сама.
Ледена за околния свят,
но Гореща за Теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Раденкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...