Не гледай, майчице със взор
над прага впит.
Тя няма да отвори днес вратата.
Ни утре, нито в следващите дни.
Напразно да си дойде ще я чакаш.
Тя няма да се върне… Няма. Няма.
Прегърна я небесният театър.
Кръвта от тази роля е проляна
напразно, преждевременно,ужасно.
Не знам защо жестокото отнемане
избира празниците. И нагарчат…
Безносата не си планува времето,
но винаги докосва безпощадно.
Удобно време няма за сбогуване.
И думите са все неподходящи.
Мълчание за сбогом е минута
събрала спомен,болка и изпращане…
ххх
На 02.01. почина от раните си братовчедка ми Даниела
с жестокост простреляна три дни преди това. Бог да я прости!
.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados