* * *

ivan15 (Иван)
3 2

2 may 2013, 20:36

Poesía » Otra

482 0 0

Седя си тихо до прозореца

и гледам аз света в захлас.

И мисля си как с песен хората

забравят всичко край тях.

Поглеждам двама старци,

отрудени от тежкия живот,

но съзирам в погледа им топъл

все още живата любов.

Изведнъж премина котка,

сива, бляскава дори.

Потрепна тя с мустачки,

а в погледа ù огън гори.

Тогаз върху живота се замислих,

как понякога несправедлив е той.

И как проблеми ни изсипва

като свиреп и див порой.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.