* * *
Седя си тихо до прозореца
и гледам аз света в захлас.
И мисля си как с песен хората
забравят всичко край тях.
Поглеждам двама старци,
отрудени от тежкия живот,
но съзирам в погледа им топъл
все още живата любов.
Изведнъж премина котка,
сива, бляскава дори.
Потрепна тя с мустачки,
а в погледа ù огън гори.
Тогаз върху живота се замислих,
как понякога несправедлив е той.
И как проблеми ни изсипва
като свиреп и див порой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
