* * *

Живот неземен, мрачен ден,

и сянка спуска се над мен.

Тъга на твоето лице - тъга във моето сърце.

И в миг тоз' поглед твой студен,

тъй чужд, тъй непознат за мен.

Екстаз, въодушевление, игра:

и после пак таз' самота.

Копнеж горещ, трепет безсилен,

и изведнът тоз' пламък силен,

изгарящ моята душа и предизвикващ съвестта.

Летаргия, унилост, сън...

Сълзи, апатия...

Безмилостна е таз' съдба,

в изгнание изпрати моята душа.

Н. Д. 2008 г.