* * *
Живот неземен, мрачен ден,
и сянка спуска се над мен.
Тъга на твоето лице - тъга във моето сърце.
И в миг тоз' поглед твой студен,
тъй чужд, тъй непознат за мен.
Екстаз, въодушевление, игра:
и после пак таз' самота.
Копнеж горещ, трепет безсилен,
и изведнът тоз' пламък силен,
изгарящ моята душа и предизвикващ съвестта.
Летаргия, унилост, сън...
Сълзи, апатия...
Безмилостна е таз' съдба,
в изгнание изпрати моята душа.
Н. Д. 2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Даскалова Все права защищены
