Слънцето и мракът

Лутам се постоянно аз
между Слънцето и Мрака....

Лутам се и не зная!
Привлечена така силно от красотата на парещото, топло Слънце!
Винаги щом погледна в очите му прекрасни  и Потъвам! 

Потъвам в синята им красота, романтиката и в този миг знам,
че има я любовта, красотата, сладостта, че не всичко тъмно е така,
както рисува го нощта!

Но после бaвничко гасне деня и нещо се случва в нощта!

Здрачът поглъща моята душа!
Ласкае ме, нежно целува ме и притиска ме, все по-силно в тази тъма!
Тъмните му очи ме дърпат и привличат!
Омайва ме с харизмата си страстна и ме кара да забравям,
че било е ден и топлината имало я е.
Студен и понякога безчувствен, но така нежен и красив.
С ледените си пръсти всяка моя рана излекува.
Превръща сълзите ми в лед и болката замръзва -
кара я да чезне и да се топи!
...
Но кога, кажи ми, кога ще свърши това двуборство в моята душа?
Кога ще знам коя съм?
Кога ще спрат да си играя и да ме дърпат и ласкаят,
а аз безсилна ще бъда да се разделя от жегата и топла слънчева целувка
или от мрачната студена ледена милувка....