23.01.2013 г., 12:26

* * *

798 0 0

Слънцето и мракът



Лутам се постоянно аз
между Слънцето и Мрака....

Лутам се и не зная!
Привлечена така силно от красотата на парещото, топло Слънце!
Винаги щом погледна в очите му прекрасни  и Потъвам! 

Потъвам в синята им красота, романтиката и в този миг знам,
че има я любовта, красотата, сладостта, че не всичко тъмно е така,
както рисува го нощта!

Но после бaвничко гасне деня и нещо се случва в нощта!

Здрачът поглъща моята душа!
Ласкае ме, нежно целува ме и притиска ме, все по-силно в тази тъма!
Тъмните му очи ме дърпат и привличат!
Омайва ме с харизмата си страстна и ме кара да забравям,
че било е ден и топлината имало я е.
Студен и понякога безчувствен, но така нежен и красив.
С ледените си пръсти всяка моя рана излекува.
Превръща сълзите ми в лед и болката замръзва -
кара я да чезне и да се топи!
...
Но кога, кажи ми, кога ще свърши това двуборство в моята душа?
Кога ще знам коя съм?
Кога ще спрат да си играя и да ме дърпат и ласкаят,
а аз безсилна ще бъда да се разделя от жегата и топла слънчева целувка
или от мрачната студена ледена милувка....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анастасия Кенеди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...