jov (Мария)
1 1
2 dic 2008, 16:09

*** 

  Poesía » De amor
551 0 1
Един златен лъч гали
подутите ми очи.
Слабото есенно слънце
не бърза
с рязък блясък
да ме заслепи.
Прави го нежно
и с чувство,
с много ласка
и топлота.
Съвършено е
в изкуството си
да ме гали така.
Сякаш усещам
устните ти,
меката бяла брада,
върха на пръстите ти,
нежност, любов, тъга.
Овладяла съм до съвършенство
изкуството
да те обичам.
Ще те запомня така -
слънчев лъч,
милващ очите ми.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Едно много лично,дълбоко искрено и изживяно стихотворение.Може би само ще спечели ако заложи на образността,свързана със слънчевия лъч без да назовава абстрактните понятия "нежност, любов, тъга".Обърни също така внимание на повторението на "Съвършено е
    в изкуството си и Овладяла съм до съвършенство
    изкуството" Освен ако не е умишлено,но и тогава ми се струва , че не работи за стихотворението.
    Това е само едно мнение,разбира се.Поздрави!
Propuestas
: ??:??