2 dic 2008, 16:09

***

687 0 1
Един златен лъч гали
подутите ми очи.
Слабото есенно слънце
не бърза
с рязък блясък
да ме заслепи.
Прави го нежно
и с чувство,
с много ласка
и топлота.
Съвършено е
в изкуството си
да ме гали така.
Сякаш усещам
устните ти,
меката бяла брада,
върха на пръстите ти,
нежност, любов, тъга.
Овладяла съм до съвършенство
изкуството
да те обичам.
Ще те запомня така -
слънчев лъч,
милващ очите ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно много лично,дълбоко искрено и изживяно стихотворение.Може би само ще спечели ако заложи на образността,свързана със слънчевия лъч без да назовава абстрактните понятия "нежност, любов, тъга".Обърни също така внимание на повторението на "Съвършено е
    в изкуството си и Овладяла съм до съвършенство
    изкуството" Освен ако не е умишлено,но и тогава ми се струва , че не работи за стихотворението.
    Това е само едно мнение,разбира се.Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...