2.12.2008 г., 16:09

***

689 0 1
Един златен лъч гали
подутите ми очи.
Слабото есенно слънце
не бърза
с рязък блясък
да ме заслепи.
Прави го нежно
и с чувство,
с много ласка
и топлота.
Съвършено е
в изкуството си
да ме гали така.
Сякаш усещам
устните ти,
меката бяла брада,
върха на пръстите ти,
нежност, любов, тъга.
Овладяла съм до съвършенство
изкуството
да те обичам.
Ще те запомня така -
слънчев лъч,
милващ очите ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно много лично,дълбоко искрено и изживяно стихотворение.Може би само ще спечели ако заложи на образността,свързана със слънчевия лъч без да назовава абстрактните понятия "нежност, любов, тъга".Обърни също така внимание на повторението на "Съвършено е
    в изкуството си и Овладяла съм до съвършенство
    изкуството" Освен ако не е умишлено,но и тогава ми се струва , че не работи за стихотворението.
    Това е само едно мнение,разбира се.Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...