2 дек. 2008 г., 16:09

***

688 0 1
Един златен лъч гали
подутите ми очи.
Слабото есенно слънце
не бърза
с рязък блясък
да ме заслепи.
Прави го нежно
и с чувство,
с много ласка
и топлота.
Съвършено е
в изкуството си
да ме гали така.
Сякаш усещам
устните ти,
меката бяла брада,
върха на пръстите ти,
нежност, любов, тъга.
Овладяла съм до съвършенство
изкуството
да те обичам.
Ще те запомня така -
слънчев лъч,
милващ очите ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно много лично,дълбоко искрено и изживяно стихотворение.Може би само ще спечели ако заложи на образността,свързана със слънчевия лъч без да назовава абстрактните понятия "нежност, любов, тъга".Обърни също така внимание на повторението на "Съвършено е
    в изкуството си и Овладяла съм до съвършенство
    изкуството" Освен ако не е умишлено,но и тогава ми се струва , че не работи за стихотворението.
    Това е само едно мнение,разбира се.Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...