25 jun 2005, 14:41

6 минути

  Poesía
1.7K 0 1
               6 минути
                       
Краят ражда теб. Ти ще преродиш ли мен?
Шест минути, а после вечен сън,
шест минути и всичко свършва. Ще загубя ли себе си?

Не усещам трепета по кожата,
последен изкоп в сърцето ми
е смъртоносна рана.
Бъдещето не ще е така свято без мен.
Небето изглежда мъртво, дори и мечтите кървят.
Мисълта ми заспива -
всичко завършва със смърт.

Гори и изгори страха ми.
Ти си отровата за моята болка.
Нека мрачните води на Хадес
целунат студените скали на мозъчната ми кора,
нека да измият белези от миналото.

Да тестваме нашата комуникация.
Състрадание - О, не!
Чисто студено мълчание. 


П.С. За 6 минути без кислород "умира" мозъкът на човек      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...