25 jun 2005, 14:41

6 минути

  Poesía
1.7K 0 1
               6 минути
                       
Краят ражда теб. Ти ще преродиш ли мен?
Шест минути, а после вечен сън,
шест минути и всичко свършва. Ще загубя ли себе си?

Не усещам трепета по кожата,
последен изкоп в сърцето ми
е смъртоносна рана.
Бъдещето не ще е така свято без мен.
Небето изглежда мъртво, дори и мечтите кървят.
Мисълта ми заспива -
всичко завършва със смърт.

Гори и изгори страха ми.
Ти си отровата за моята болка.
Нека мрачните води на Хадес
целунат студените скали на мозъчната ми кора,
нека да измият белези от миналото.

Да тестваме нашата комуникация.
Състрадание - О, не!
Чисто студено мълчание. 


П.С. За 6 минути без кислород "умира" мозъкът на човек      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелин Замфиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...